БЪЛГАРИТЕ ОТ СИАТЪЛ ОРГАНИЗИРАТ СВОЙ  “ЗЛАТЕН ОРФЕЙ”

Празник на таланта и родолюбието

Цветанка Спасова,

Сиатъл

Вестник “Неделник”, бр.13 от 21-27 март, 2004 г.

Мартенският концерт на децата на българите, живеещи в Сиатъл, съдържаше тематиката и настроението на три обичани и тачени празника - Първи март, Трети март и Осми март. Концертът може да се превърне в традиция тъй като се организира за втори пореден път. Това е спонтанна изява на живеещите в града на Майкрософт българи, не малка част от които работят в софтуерния гигант.  

Залата на Общинския център Кросроадс в съседния на Сиатъл град Белвю бе препълнена. Усещането за младост, вдъхновение, възторг и веселие грабваше още с влизането в чудесно украсеното помещение. Национален трибагреник със златист надпис “Златен Орфей 2004” над стилизирана арфа, бели-зелени-червени балони и голяма стилна мартеница украсяваха сцената. Присъстващите бяха главно млади хора на възраст около 30-35 г. Много от тях бяха родители на талантливите деца, чиито изпълнения всички очакваха с нетърпение, но мнозина бяха просто зрители.  Макар залата да не беше малка, за съжаление някои останаха правостоящи. Очевидно през последните години българската общност в Сиатъл се бе разрастнала и естествено търсеше изява на своето присъствие и способности.

В концерта взеха участие двадесет и шест деца на възраст от 5 до 15 години, чиито умения, талант и вдъхновение доставиха истинско удоволствие на присъстващите. Всички участници и водещи бяха празнично закичени с мартеници, а гостите на концерта получаваха такива при влизането си в залата.  

Танците, музикалните изпълнения и рецитациите следваха едни след други. Спортните танци бяха сериозно представени от танцовите двойки Габи и Иван и Ася и Дени, които изпълниха ча-ча-ча и самба. Бурни аплосдисменти заслужено събра танцовата двойка Маша и Тери, спечелила първо място в току-що завършилото състезание по спортни танци в щата Орегон. Великолепните състезателни костюми, прецизността и синхрона на движенията им показваха класа и сериозни амбиции -  невероятно за десетгодишните изпълнители, танцуващи заедно едва от пет месеца. Тези успехи се дължат на обучението им в популярния сред българите в Белвю Клуб за детско-юношески спортни танци (CYD Collegiate-Youth Dancesport), където един от инструкторите е Симеон Стойнов, шампион на Съединените щати за 2002 г.  по спортни танци за младежи аматьори.

Децата неспирно се редуваха. Ива, Боби Шкодрев и Додо свириха на пиано, а Вики на  класическа китара. Джесика достави удоволствие на публиката със  стихотворенията  “Майчина милувка” и “Бяла спретната къщурка”. Възторжени овации и възхищение изригнаха, когато Мая и индийската й приятелка Кушпу, облечени във великолепни индийски костюми, изпълниха безупречно индийски национални танци.

Естествено, без народни танци тържеството щеше да загуби от българския си дух. И той влетя с нова сила със седемте прекрасни най-малки изпълнители на известния и обичан в Сиатъл ансамбъл “Радост”, посещавал България за събори в Копривщица и навършил вече 28 г. от създаването си.  Малките американчета, облечени в български национални костюми, бяха на възраст между пет и осем години. Гергана Мей, вдъхновен почитател на българския фолклор, отправи призив към българите техните деца също да се включат в детската танцова школа на ансамбъл “Радост”, за да усвоят и българските народни танци.

Доброто настроение на изпълнителите и приятната атмосфера се дължаха на дружелюбните, понякога шеговити реплики на водещите Савина Узунова, Красимир Александров и Ивайло Йонев. Последният повдигна  патриотичния градус в залата с емоционалното си изпълнение на Вазовото стихотворение “О, Шипка”. Може би е излишно да посочвам, че концертът завърши с кръшни български хора,  с приятно празнично почерпване и с размяна на визитки и телефони.  

Весела Джамбазова, майка на едно от участвалите деца, сподели нещо характерно за повечето българи тук. Дъщеря й Габи, която е в пети клас, само говори на български език, но не може да пише на него. Когато преди пет години  дошли в Сиатъл, момичето трябвало тепърва да усвоява английски език и за да се справя с учебния процес в американското училище, усилията им естествено били насочени основно към английския. Сега тя и много други българи биха искали за децата в района на Сиатъл да се организират курсове по български език с цел усвояване и на писмения български език. Тя прояви жив интерес към  Лятното училище по родолюбие, за което вестник “Неделник” писа в бр.18 от 2003 година. Според нея  възможността неизбежните празноти в познанията по български език на израстващите в Съединените щати български деца  да бъдат запълнени посредством компетентно обучение от професионалисти педагози по време на престоя им в България през летните ваканции е чудесна. Лятното училище по родолюбие в България и това лято очаква своите участници, деца на българи, живеещи в чужбина. За повече информация пишете на неговия ръководител Мария Цонкова на адрес: manya_t2002@yahoo.com

Не се съмнявам, че след пет до десет години българите от Сиатъл вече ще имат своя църква или свой културен център, които да подслоняват и подкрепят техните патриотични изяви, но засега спонтанни концерти  като днешния са важна форма за взаимно опознаване, общуване и поддържане на българщината сред живеещите тук наши сънародници.